Болните от захарен диабет по света са над 110 млн. и броят им ежегодно се увеличава. България следва световните тенденции и през последните 15 години болните са се удвоили и сега са над 170 хил. 86 на сто от тях са със захарен диабет тип 2.

Проучвания на наши специалисти сочат, че над 57 на сто от диабетно болните са с риск да развият увреждане на стъпалото, а близо 45 на сто от нетравматичните ампутации у нас са следствие от диабетно стъпало.

   „Диабетното стъпало е социално значим проблем, изискващ ранна диагноза, профилактика и навременно лечение в стадия на контролируемия риск. То е едно от най-честите усложнения на захарния диабет, което може да доведе до ампутация, инвалидизация, намалено качество на живот. Усложненото диабетно стъпало и особено ампутациите водят до продължителна хоспитализация, рехабилитация, домашно лечение и социално осигуряване.
   Затова ранното диагностициране на диабетното стъпало е основен проблем. Неговата профилактика е неговото най-добро лечение. Изпълнението на тази цел изисква обединените усилия на ендокринолози, общопрактикуващи лекари, хирурзи, здравната общественост и обществото ни като цяло. Адекватното лечение на диабетното стъпало е комплексно, многофакторно при стационарни и амбулаторни условия и чрез мултидисциплинарен екипен подход. То е най-ефективно в началните стадии – преди настъпване на необратимите усложнения. Такова ранно, адекватно лечение може да се осъществи когато в диагностичния процес участват заедно специалист и общопрактикуващ лекар. Необходими са рентгенолог, медицинска сестра, социален работник. Лечението е продължително, многофакторно, при едновременно поддържане на добър гликемичен контрол, овладяване на възпалителния процес, локална обработка на стъпалните язви, лечение на диабетната полиневропатия, макроангиопатия, помощни средства за обременяване на локалния стъпален натиск, обучение, реобучение.
   Въпреки тези проблеми, диабетното стъпало е предсказуемо и предотвратимо. Ако се научим да предсказваме, ще можем да предотвратяваме. Затова трябва да насочим усилията си към разпознаването на рисковите фактори, да предсказваме, да прогнозираме и намаляваме риска за диабетно стъпало, да се намесваме достатъчно рано, в стадия на риска, а не на болеста, да лекуваме в стадии „минус 1“.“ – доц. Хрипсиме Артюн Бохчелян – Хачмериян – началник Диабетен сектор към Клиниката по ендокринология при Медицинския университет във Варна, пред НДТ

   Ранната диагностика, профилактиката, обучението за предпазване от нараняване на краката би намалило броя на ампутациите заради диабетно стъпало почти наполовина.

   Профилактиката трябва да започва от момента, когато се установят първите сетивни смущения или се установят първите симптоми.

   Тук в съображение влизат протективните чорапи или стелките за диабетици.